България - минало, история и спомени!

Едва ли има някой, който да не е откривал красотата на България. България е не само пенестото море, светлият небосвод, величествените планини, реките или безкрайните равнини. Тя е онова, което можем да наречем свое, опознавайки я, ние виждаме само положителните й страни, стремим се да опазим това, което е останало непокътнато през вековете, и искаме в нея да оставим нашите послания, за да достигнат до следващите поколения. Родината не е просто парче земя – това сме ние, хората, които я населяват. Обичта помежду ни, а не друго, прави нашата красива земя свещена, нашепва ни за любовта на дедите ни към нас, напомня за дълга ни да бъдем добри един към друг, за да се съхраним като нация, да бъдем уважавани от другите и от самите себе си и да сме пример за останалите народи, за потомците ни.

Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“

“Вече сме свободни” - това можели да си кажат жителите на Плевен на 10 декември 1877 година. Плевен е освободен с цената на хиляди животи. Историците определят битката за града като най - важната военна операция, която до голяма степен решава хода на Руско - турската освободителна война. 3 март нямаше да бъде възможен и без великата Плевенска епопея.

Паметникът Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е единствен по рода си на Балканския полуостров. Изграден е по повод 100 - годишнината от освобождението на Плевен от османско владичество, през 1977 г. Паметникът се издига в Скобелевия парк - музей в югозападните покрайнини на града.

Паметникът е изграден и довършен за 11 месеца, с форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена опасват цялата сграда и символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града.

Скобелевият парк ни напомня и до днес за боевете, в които много знайни и незнайни герои са дали живота си. В него се съхраняват снаряди, оръдия, паметни плочи, бюстове и паметници, дори кости на загинали в името на свободата, за да ни напомнят и до днес каква е нейната цена.

Покрития мост на Кольо Фичето - Ловеч

Ловеч, градът на Люляците, определено има с какво да ви впечатли. Едно от най - интересните и забележителни места в града е Покритият мост.

Той е символ на града и не случайно е изобразен на герба му. Мостът свързва търговската улица от двете страни на реката и я прави непрекъсната. Общата му дължина е 84 м. На него са разположени 40 дюкянчета, като в средата от двете страни има тераси за наблюдение на красивата гледка.

Изграждането на моста става под ръководството на Колю Фичето. Основите на моста са изработени от камък, докаран от кариерата в село Радювене, Ловешко, а останалата част е от дърво, взето от Троянско. Изоплзван е оригинален метод за успокояване на водния натиск при наводнение. Колоните са масивни, високи 4,5 м, с широчина 3,5 м., като в долната си част са плътни, а нагоре в тях са оставени два отвора отпред и един отзад, за да се намали упражняваното от водата налягане.Типично е това, че Фичето е използвал много малко гвоздеи, а свързването на отделните дървени части става чрез специално издялани клинове и клечки В горната част на стълбовете майстор Колю Фичето проявява и своето чувство за красота и изящество, като ги украсява със скулптурни изображения на лъв - символ на България, двуглав орел - на Русия, женски бюст с плодове - символ на плодородието.

Покритият мост е уникално творение - гордост за жителите на Ловеч и основна атракция за гостите на града. Магазинчетата разположени в него, предлагат занаятчийска продукция, сувенири и характерни за региона храни.

Велико Търново

Средновековната столица на Второто българско царство е град, който предлага безброй много забележителности, атракции и приятни места. Велико Търново със своя силен дух и обаяние, с мощта, излъчвана от крепостта Царевец и извисения красив паметник Асеневци, е бастион на българския национален дух и самосъзнание. На близо се намира и историческия резерват Арбанаси, чиито къщи се славят из цялата страна със своята забележителна архитектура.

Емблемата на средновековно Търново все още се извисява в източната част на града. Хълмът - крепост “Царевец” е заобиколен от всички страни от водите на река Янтра и пленява със своите величие и неслонимост. Славните и драматични моменти от историята на България се представя чрез великолепните звуци на уникалния аудио - визуален спектакъл “Царевград Търнов - Звук и Светлина”. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. На подобно шоу могат да се насладят посетителите на Египетските пирамиди.

Велико Търново в родно място е на Петко Р. Славейков, на големия артист Константин Кисимов, на писателите Емилиян Станев и Димитър Мантов и на много други видни българи.

Столица на България след Освобождението става София, но Велико Търново продължава да бъде светиня за всички българи.

Дряновският манстир "Св. Архангел Михаил"

Манастирът "Св. Архангел Михаил" е основан през Втората българска държава в местността Църквището, в близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия. Разположен е в приказната клисура на река Дряновска, където високите варовикови скали го ограждат като недостъпни стени на крепост. Намира се на 5 километра югозападно от Дряново, на 15 километра от Габрово. В отвесните скали, над манастира се намира пещерата "Бачо Киро", обитавана още през старокаменната епоха.

Дряновският манастир издържа на превратностите на съдбата вече девет века. Три пъти е разрушаван и изгарян от турските войски и три пъти родолюбивите християни го възстановяват, за да продължи да изпълнява ролята си на твърдина на българския дух

Борбите на българския народ за национална свобода са тясно свързани с историята на манастира. Зад манастирските стени Апостолът на свободата Васил Левски заедно с народния будител отец Матей Преображенски - Миткалото създават основното средище за подготовка на народното въстание в Търновска област.

След избухването на Априлското въстание двеста безстрашни четници, водени от легендарния поп Харитон, от военния ръководител Петър Пармаков и народния учител Бачо Киро устояват в продължение на девет дни срещу напора на многобройната турска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастирът е изгорен. За увековечаване на геройските подвизи на борците за свобода на видно място, пред северната страна на църквата, е издигнат скромен паметник - мавзолей.

Пещера "Бачо Киро"

Пещера "Бачо Киро" се намира в района на Дряновския манастир, в каньони на р.Андъка и р. Дряновска. Намира се на 300 м от манастира “Св.Архангел Михаил” в отвесна варовикова скала висока 25 м на 335 м. През 1938 год е благоустроена от дряновските туристи, което я прави първата такава в България . Името си получава през 1940 г. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро. През 1961 г. се прави разширен туристически маршрут и осветление. През 2002 г., пещерата има реконструиран туристически маршрут и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят невиждани до сега красиви зали и пещерни образувания.

В пещерата "Бачо Киро" са намерени следи, който бележат прехода към нов етап в праисторията - късния палеолит. Откритите амулети от кост и глина свидетелстват за зараждане на праисторическото изкуство и за наченки на религиозни вярвания у първобитните хора. Първите кроманьонци все още не умеели да правят добре съдове от глина, но са се справяли добре с оръдията от кремък, кост и рог, които били по - съвършени от тези на неандерталския човек.

Освен пещерата и манaстира, наблизо е разположен и архитектурно - етнографски комплекс "Етър"

Архитектурно - етнографски комплекс "Етър

АЕК "Етър" е открит на 7.09.1964 г. и е първият по рода си музей в България. Той е разположен ва 8 км, в подножието на Стара планина, южно от гр. Габрово. Лазар Донков да идеята за създаването на Етъра - " В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито.... за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство." - пише Донков

Архитектурно - етнографски комплекс “Етър“ е първият в България музей на открито. Той показва бита и стопанското минало на Габровския край през Възрожденската епоха. В музея, разположен по двата бряга на река Сивек, са обособени следните сектори: Народни - технически съоръжения, задвижвани с вода. Ансамбъл „Занаятчийска чаршия“, включващ 14 архитектурни образци от региона. На първите етажи, както и в миналото, са разположени търговски дюкяни и занаятчийски работилници, а вторите етажи са предназначени за изложбени и експозиционни зали. Сгради с обществено значение – църква с училище, часовникова кула, мостове, каменни чешми. Представените 22 действащи занаята са изключително атрактивни за посетителите. Желаещите могат да участват в хоби-курсове за изучаване на народни занаяти и традиционни домашни занятия. На територията на комплекса се честват празници от народния календар. Посетителите могат да наблюдават възстановки на обичаи и обреди. През летния сезон започва уикенд програма – демонстрации на домашни занятия.

Всяка година през месец септември се провежда международния панаир на народните занаяти, който събира майстори и посетители от страната и чужбина. Културните традиции и интерес към българските народни занаяти са запазени и живи до днес.

Трявна

В китното балканско градчеТрявна има изключително много на брой забележителности. Градът е запазил своите възрожденски къщи, които му придават особена атмосфера. Старата част на града е обявена за архитектурен резерват с приблизително 140 паметника на културата. Забележителен пример за това са архитектурните ансамбли на площад Дядо Никола, на ул. П.Р.Славейков, ул. Петър Богданов.

Една от най-красивите ранно възрожденски къщи, запазени до днес е Даскаловата къща. Наричат я още музей на дърворезбарското изкуство. Строена е за двама от синовете на чорбаджи Христо Даскалов от 1804 до 1808г. Най - забележителното в нея са резбованите тавани в двете соби. Те са работени след облог между стария майстор и неговия калфа в продължение на шест месеца. Стаите се озаряват от лъчите на спокойното майско и горещото юлско слънце. Заслужава си да посетите къщата не само заради произведенията на изкуството, които може да видите там, а и заради цялостното й излъчване.

Църквата "Св. Архангел Михаил" - легендата разказва, че братята Асеневци пстроили три църкви, посветени на Св. Архангел Михаил, за да благодарят на Бога за подкрепата в успешната битка през 1190 г. в Тревненския проход. Едната от тях била в Трявна. Досега историята не е потвърдила този факт. Но през XVIII век църквата със сигурност е съществувала. Тя била опожарена при голямото кърджалийско нападене над Трявна през 1798 г.и е повторно възобновена от тревненци през 1819 г. В летописа си поп Йовчо е записал „намерихме църквата опалена като пещ, но непаднала, защото беше кивгир/ каменна /". За 39 дни било прекратено богослужението в нея. После тревненци се съвзели, ремонтирали църквата си и подновили служението.

Старото (Славейковото) школо - едно от първите светски училища в България. През есента на 1839 г. е открито като взаимно училище. През 1849 г. Петко Славейков е поканен от тревненци като учител в Трявна, той открива и класно училище в тази сграда. Въвежда изучаването на музика, рисуване, часове по физическо възпитание. Първите годишни изпити са проведени в тревненското училище през пролетта на 1850 г. Промените, които Славейков прави тук, са толкова много и значими, че до днес старото училище е известно и като Славейковото школо. Сега в тази сграда се помещават: възстановка на стая от взаимно училище, в която всеки може да се върне в началото на 19 век и да опита да пише върху пясък, да чете от взаимоучителните таблици, да се запознае с реда и строгите изисквания към учениците във възрожденското училище, да се закичи с кавалерия и да си вземе такава за спомен.

Туристите с интерес могат да видят часовниковата кула на централния площад, горния мост , картинна галерия “Тотьо Гъбенски” в старинната Калинчева къща, където могат да се видят 500 картини, дарени от колекционера Гъбенски. Има и постоянна изложба - дарение от скулптора Иван Колев.

Нека заедно да изживеем това изключително приключение:

България - минало, история и спомени!