Великолепната Индия

Официалното и име произлиза от древноперсийската дума синдху, което е историческото название на река Инд. Древните цивилизации около река Инд датират още от две хиляди години преди появата на Древна Гърция.

Разположена на полуостров Индустан между Бенгалския залив и Арабско море, тя е седмата по големина страна в света и граничи с Пакистан, Бангладеш, Непал, Китай, Бутан и Мианмар (Бирма). Столица на република Индия е Ню Делхи, която е част от Делхи и заема площ само 47.2 кв. км. Най-големият град е Мумбай, който до 1995г. е бил наричан Бомбай.

Макар и официалните езици на Индия да са хинди и английски, също се говори на урду, бенгалски и още на около 13 езика, които се смятат за официални в различните щати. Страната има повече от 1600 езика и диалекта. Основната религия е Индуизма, а след нея се нарежда Ислямът. С население от 1, 112 милиарда жители, тя се нарежда на второ място по брой население в света след Китай. Днес Индия е на едно от водещите места по износ на IT специалисти и продукция. А също и най-големият производител на чай, подправки и банани в света.

Едно от най-важните правила, когато пътувате в Индия е уважителното отношение към местното население. „Намасте“ („Намаскар“ - официално) се явява основна форма за поздрав и се счита за източен поклон в знак на уважение. Целувките и прегръдките не са обичайна практика, тъй като индийците са по-консервативни. А при запознанство ръкостискането е най-безопасният и приемлив вариант.

Няма спор, че тази страна е едно изключително и интересно място с богата култура и странни обичаи, което си заслужава да бъде посетено.

Тадж Махал

Най- известната забележителност в Индия, който е наричан още „храм на вечната любов“. Неговите извити и красиво изградени куполи с големите четвъртити основи около тях са позната картина от стотици туристически брошури и картички. Тадж Махал е причислен към едно от най-великите човешки творения. Това е мавзолей в град Агра, построен от мугалския император Шах Джахан за любимата му жена Арджамунд, която е наречена Мумтаз Махал, в превод Възвишената на Двореца. Намира се на брега на река Ямуна и се смята, че името му е съкратено от Мумтаз Махал. Съпругата на императора умира през 1631г. на едва 39 - годишна възраст по време на военна кампания при раждане на 14-тото им дете. Затова императорът построява този величествен бял мраморен мавзолей, с който почита паметта на Мумтаз Махал. Строежът, за който са били наети 20 000 души, започва през 1631 г. и е бил завършен след 22 години. По първоначален план, Шах Джахан е имал желание да построи идентичен на този, само че, черен дворец срещу този на Мумтаз, но поради настъпилата икономическа криза и свалянето му от престола, плановете му са осуетени.

Храмът Минакши - град Мадурай

Една от уникалните забележителности на Индия, разположена в сърцето на град Мадурай. Смята се за едно от основните места за поклонничество в Индия, а останките му датират от преди две хиляди години. Построен е от разноцветни скулптури, а по стените му са изобразени много от 330-те милиона богове на хиндуистите. Носи името на царска дъщеря на име Минакши, която била с непривлекателна външност. Легендата разказва, че някакъв йога и предсказал, че когато срещне този, за когото ще се омъжи, ще се превърне в истинска красавица. Минакши срещнала своя любим в планината Кайлас, който се оказал самият Шива. Той я отпратил да се върне в града и на осмия ден слязал под името Сундарешвара, в превод „Властелинът на красотата“. Храмът има четири входа. Всеки вход си има различна гопура - кула, украсена с хиляди божества. От източния вход се намира пазарът "Пуру Мандапам", чиито сергии продължават в тъмни коридори и отвеждат към вътрешността на храма. Минакши е истински град в града. Вътре са разположени шест концентрични кръга, а в тях по-малки гопури. Върхът на една, от които, е изграден от чисто злато. Около главния вход, който се нарича „Входът на осемте шакти“ или женските божества, има безброй сергии, на които се продават всевъзможни неща от плодове до аксесоари, огледала, платове, дрехи и т.н. В друг коридор на храма стоят два живи слона с боядисани в червено бивни, от които хората взимат боя и си слагат червена точка „бинди“ на челата.

Червената Крепост – Лал Кила

Разположена на брега на река Ямуна, Червената Крепост се счита за една от светините на Индия. А националният флаг, сложен на крепостта не се сваля под никакви обстоятелства. Тази крепост е построена от Шах Джахан, известен с построяването и на Тадж Махал. Цялата сграда е построена от червен камък, откъдето идва и наименованието и. Строежът на сградата започва през 1638 г. и завършва след десет години, тогава е била наричана още Qila-I-Мубарак (Блажена крепост), тъй като е била резиденция на кралското семейство. Височината на крепостта варира от 16 м до 33 м, а дължината е 2.5 километра. Има два входа – Делхи Гейт и Лахор Гейт – вход за туристи, откъдето се отива до пазарът Чата Чок (Chatta Chowk) - един колоритен пазар, който в миналото е обслужвал кралския двор, а в днешно време там може да се закупят всякакви сувенири. След пазарът се намира Naqqar Khana, още наречена Drum House, което е музей, а в миналото е било зала за репетиции. Следва Диван-и-ААМ, място за публични аудиенции, с богато украсена трон-тераса за имератора. Колоните и парапета, отделящ императора от общността, са изрисувани със злато и сребро. А за направата на този трон са били наети известни френски дизайнери и художници. Тук императорът е решавал проблеми на населението, приемали са се искания, молби, жалби и т.н. Отляво на тази зала се намира дворецът Кас Махал, който е бил на императора, състои се от трапезария, спални и зала за молитви. Дворецът е обграден от водни канали, наречени Нар-и-Беищ. В североизточната част на крепостта се намира кула, наречена Шах Бурдж, която е служила за водоемен източник от река Ямуна за захранване на водните канали. А също джамията Моти Масджит, построена от Аурангзеб е наричана още Перлената Джамия, защото е цялата от бял мрамор. Целият дизайн на двореца се базира на идеята за „Рая- както е описан в Корана”. Надписът вътре в двореца гласи „ Ако има рай на земята, той е тук!”. Градината на двореца пък е една от основните забележителности и се нарича Hayat Baksh. До нея има и друга градина, която се наричала Лунната градина, заради цветята, които разцъфвали на лунна светлина. Друга интересна зала е Диван-и-Кас - богато декорирана с мраморни колони, по които се виждат полускъпоценни камъни в красиви цветни мотиви.

Jama Masjid - най-голямата джамия в Делхи

Това е най-голямата джамия в Индия. Jama означава Петък, а Masjid е джамия. Направена е от червен пясъчник и бял мрамор и има четири кули, три входа - Източен (запазен само за императорски особи и крале), Северен и Южен, голям двор, където мюсюлманите се молят, две минарета с височина 41 метра. Построена е от Шах Джахан през 1656 г. и за построяването и са били необходими шест години. Тя е дело на 6000 работници. Историята разказва, че строежът много се бавел, което ядосало Шах Джахан и той изпратил своя министър, отговарящ за строежа - Садуллах Кхан. Когато се върнал, той обяснил, че всеки камък е бил освещаван по начин описан в Корана, поради което се получавало забавянето. Когато чул тази история, императорът останал доволен и заповядал строежът да продължи по същия начин.

Чанди Чоук – Лунният площад

Това е един от най-старите и легендарни пазари в Делхи, разположен в историческата част на града – Шахджаханабаде. Построен е през 17 век от мугалския император Шах Джахан, но проектът е дело на неговата дъщеря Джахан Ара. Това е едно от най- големите и оживени търговки точки в Индия. Отначало пазарът е бил разделен от три големи канала, на чиято повърхност се отразявала лунната светлина, откъдето идва и наименованието му - Лунният площад. По традиция всички шествия на императора минавали през Чадни Чоук. Този знаменит пазар е обсипан с безброй сергии, на които се продават подправки, аксесоари, сребро, плодове (пресни и сушени), дрехи (колоритни сарита), обувки и много други неща, които са местно производство.

Храм Акшардам

Една от най-величествените постройки в Ню Делхи и е посветен на светеца Свами Нараян, живял през 18 век. Сградата е построена в типичен индийски стил с помощта на 3 милиона човека в рамките на 5 години. Храмът е изграден от бял мрамор, който символизира чистия и вечен мир, а розовият пясъчник от Раджастан символизира Бхакти – отдадеността към вечния разцвет.

Величествената постройка е огромна - над 100 декара, с 234 пищно украсени стълби и 9 магнетични купола и един цокъл. Изящни слонове са гравирани в мрамора, а статуи на над 20 000 индийски поклонници, светци, ачарии и божествени личности са пищно изваяни и разположени по целия храм.

Джайпур

Наричан още Розовият град на Индия, това е една от най-известните атракции на тази магнетична страна. Построен през 1727 г., той веднага се превръща в столица на щата Раджастан. Наричан е „розов“, заради цвета на камъка, използван за построяването му. Според легендата през 1876 г. преди пристигането на принца на Уелс е било наредено всички сгради в Индия да са розови, за да се покаже дружелюбността на индийския народ. Града е един шедьовър на индийската архитектура. Състои се от градски дворцов комплекс – осеян с мраморни резби, елегантни стаи, озеленени градини и пищни дворове; Хава Махал или наричан още „дворец на ветровете“, бил построен по този начин, за да могат жените на кралското семейство да наблюдават ежедневието и шествията на града от своите стаи. На север от Джайпур се намира езерото Ман Сагар, до което е построен величественият дворец Джал Махал, което в превод означава „Воден дворец”. Този архитектурен шедьовър е разположен насред самото езеро и впечатлява с типичния си индо-монголски стил, а предназначението на двореца по онова време било да служи за отдих и забавления на императора.

Кутаб Минар – Кулата на Победата

Това е най-високата кула в Индия – 72,6м. Строена е в продължение на 175 години на няколко етапа. Идеята за построяването и се дължи на Кутаб-уд-дин Аибаку, който е първият ислямски владетел на Индия през 1193 г. Той разрушил 27 индуистки и джайнистки храма, за да се сдобие с материали за построяването на кулата. Кутаб-уд-дин Аибаку започва строежа на кулата, но тя е завършена през 1368 г. по време на управлението на Фируз-шах Туглаке. През 1993г. Кутаб Минар е въведена в световното културно наследство (ЮНЕСКО).

Амбър Форт

Още еднo от красивите бижута на Индия – крепостта-дворец Амбър Форт, където може да усетите хиндуисткия и мюсюлмански маниер. Основите и се полагат през 1952 г. по време на управлението на Раджа Ман Синг, но е завършена по времето на Раджа Джай Синг I в периода между 1600 – 1727г. Амбър Форт впечатлява с хармоничния си интериор. По стените му има красиво изрисувани ловни сцени. Състои се от четири отделни сгради обградени с масивни, дълги стени: Храмът Кали, който впечатлява със сребърната си украса и внушителните статуи на лъвове, изваяни изцяло от сребро; Диван-и-Аам - залата за обществени аудиенции; Ганеш Пол – помещение, което отвежда посетителите до кралските покои и Залата на Победата - Джай Мандир, която впечатлява с огледалната си украса.

Освен прекрасните и величествени архитектурни шедьоври, Индия е събрала традиции от десетки векове. Ще ви запознаем и с два от най-известните празници на страната: Дивали и Холи.

Дивали

Дивали, което означава „редица светлини“ и се празнува в края на октомври средата на ноември, в зависимост от лунния календар. На някои места се празнува и като сватбата на Вишну и Лакшми. А в Бенгали е прието да се боготвори богинята Кали. На този ден триумфално се завръща Бог Рама, след като е победил демона Равана (от епоса Рамаяна), а Бог Кришна убива демона Наракасура (от епоса Махабхарата). В южна Индия хората си правят баня с благовонни масла и носят нови дрехи. Всички си прощават и забравят лошото, сторено им от другите. Това е фестивалът, който обединява хората. На този ден хората са смирени и добри, а търговците се молят за успех и благоденствие през идната година. На Дивали домовете на индийците се украсяват с много свещи и лампи. Прозорците са широко отворени, за да посрещнат слизането на Лакшми - богиня на здравето, също на богатството, светлината, мъдростта и щастието, както и на късмета, красотата и плодовитостта. Дивали се празнува пищно и с много настроение: хората обличат най-хубавите си дрехи, ходят си на гости и си подаряват подаръци.

Холи

Един пъстър и цветен фестивал, който се празнува от северните щати на Индия. Той спада към религиозните празници, но в днешно време, както повечето фестивали в Индия, е преминал по-скоро към социалните празненства. Холи съчетава в себе си строгата религия и местните обичаи, което го прави уникален и колоритен празник. Буквално на хинди "холи" значи "изгаряне" и името му е тясно свързано с древната индийска митология и легендата за Бог Вишну и Кралят-тероризиращ боговете. Този ден се нарича "денят на изгарянето", заради това, че според легендата дъщерята на царя демон била изгорена. Денят се отбелязва със символична клада. Известен е още като Фестивал на цветовете. В Индия се празнува около началото на пролетта и обединява хората около идеите за победа на доброто над злото и за любовта. Празнуващите се събират на големи обществени места като площади или градски сцени, където пеят, танцуват и изнасят пиеси с религиозен характер.

ВЕЛИКОЛЕПНАТА ИНДИЯ