Париж - градът с многото лица

Париж е най-големият град във Франция и нейна столица. Разположен на река Сена, в него се намират едни от най-известните забележителности в света. Този град е палитра от архитектурни шедьоври, площади, музеи, галерии, университети, институти, катедрали, красиви паркове с алеи и фонтани, библиотеки и търговски центрове. Той е не само културен и политически център, но и седалище на няколко международни организации като, например, ЮНЕСКО. Именно тези качества, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Той е мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Разнообразието от атракции е огромно. Ще ви разведем из този така омаен град на любов, романтика и висша мода. Първата ни спирка е известният булевард Шанз-Елизе.

Шанз-Елизе

Кой не е чувал за този булевард? Името му е споменавано, дори в песни. Магазини на луксозни марки, кафенета, ресторанти и изумителни алеи са разположени по цялото му протежение. Името му e свързано с древногръцката митология и буквално означава „Елисейските полета“, което се превежда царство на мъртвите.

Булевардът е построен през 17 в. по заповед на съпругата на Анри IV – Мария Медичи. Първоначално на това място е имало парк и езеро, около което построяват алея и скоро то се превръща в любимо място на парижаните. През 1667 г. Луи ХIV удължил алеята и заповядал да се засадят дървета от двете ѝ страни. Днес широчината на булеварда е 70 м, а дължината му достига почти два километра. Това е основното място, на което се провеждат паради и шествия.

Айфеловата Кула

Едва ли има по-известен паметник на културата от Айфеловата кула? Този архитектурен паметник е най-посещаваният обект в целия свят. През 2010-та година посреща своя 250 милионен посетител.

Тази метална конструкция тежи близо 7000 тона и е висока 324 м. До 1930 г. е била най-високата конструкция в света. Построена е през 1889г. от Густав Айфел по случай световното изложение за 100 годишнината от Френската Революция, като първоначално е наречена „300- метровата кула“, но по- късно приема сегашното си име. Проектът печели първа награда и това кара Густав Айфел да се включи с огромен ентусиазъм в реализирането му. Но за да отговори напълно на изискванията на Световното Изложение, към проекта се включва и френският архитект Стефан Совестър, на когото е възложено да придаде на кулата художествен облик.

Тази метална конструкция тежи близо 7000 тона и е висока 324 м. До 1930 г. е била най-високата конструкция в света. Построена е през 1889г. от Густав Айфел по случай световното изложение за 100 годишнината от Френската Революция, като първоначално е наречена „300- метровата кула“, но по- късно приема сегашното си име. Проектът печели първа награда и това кара Густав Айфел да се включи с огромен ентусиазъм в реализирането му. Но за да отговори напълно на изискванията на Световното Изложение, към проекта се включва и френският архитект Стефан Совестър, на когото е възложено да придаде на кулата художествен облик.

Строителството на този архитектурен паметник възлиза на 8 млн. франка, които се изплащат само с изложбата. Но по-късно експлоатацията му се превръща в доста доходоносен бизнес. Строежът ѝ отнема близо 2 години, а задачата е поета от 300 работници. За бързия строеж способстват висококачествените чертежи и детайлни скици. Въпреки, че проектът печели първа награда на изложението, парижката интелигенция е силно възмутена от строителството и се опитва да го възпрепятства. Дори се подава жалба с определяне на кулата като „мършава пирамида“, защото според тях не отговаряла на общия архитектурен стил на града. Въпреки първоначалните недоволства, по-късно творческата интелигенция признава всеобщия успех на конструкцията.

Кулата има три нива, достъпни за посетители. До първите две изкачването е с асансьор или по стълби, но до третото може да стигнете само с асансьор. На първите две нива са направени ресторанти, които имат прекрасна гледка към Париж. От създаването ѝ до наши дни тя е пребоядисана 17 пъти, което спомага за съхраняването на металните ѝ конструкции. Днес Айфеловата кула служи и като предавател на радио и телевизия. Тя не само е световно известна атракция, но оставя отпечатък и в много произведения като картини и творби на писатели.

Катедралата „Нотр Дам де Пари“

Наричат я още Парижката Света Богородица. А в превод „нотр дам“ значи „нашата дева“, което е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица. Това е католическа катедрала, издигната върху основите на римски храм през 1345 г. Тя побира близо 9000 души. Парижката света Богородица е една от първите катедрали построени в готически стил. Тук е мястото, на което Наполеон I е коронясан като император.

Идеята за тази великолепна катедрала е на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта с пари получени от краля, духовенството и дори дребната буржоазия. В днешно време тази катедрала удивява стотици посетители с перфектната си фасада, която има идеални пропорции. Широка е 50м и е дълга 130м, а всяка кула има височина достигаща до 69 м. Най-голямата камбаната на южната кула тежи цели 15 тона. Катедралата има 3 входа като всеки от тях има наименование: средният – Страшният съд, а страничните – Св. Анна и Дева Мария. Според легендата майсторът на катедралата не можал да направи средния еднакъв с другите, тъй като продал душата си на дявола. Над красивите портали е направена разкошна розетка с диаметър 10м, под която са поставени 28 статуи на библейски личности. Красивите розетни прозорци от 13 век красят катедралата от север, юг и запад. Те изобразяват Исус Христос, Света Богородица и Светата Дева. Вътре в катедралата пък се намира известната статуя Парижката Света Богородица, пренесена от параклиса Сент Енян през 14 век. В западната част на катедралата се намира съкровищницата, където се пазят ценни богослужебни предмети. В катедралата има невероятна акустика, благодарение на чудесния си орган, затова и всяка неделя от 5.30 вечерта там се провеждат концерти.

Музей Д‘Орсе

Разположена на левия бряг на река Сена, тази сграда променя статута си няколко пъти през миналия век. Първоначално е била железопътна гара и хотел, но през 80-те години се превръща в музей на импресионистите. Там са разположени картините на видни френски художници, които са творили средата на 19 век. Платна на художници и скулптори като Моне, Реноар, Ван Гог, Писаро, Мане и много други са намерили мястото си в музея. Това е музеят с най-богатата експозиция на импресионисти в Париж.

Експозицията е подредена в хронологичен ред като първия етаж е посветен на периода 1848г. – 1870г., вторият на творби (натурализъм и символизъм) от края на 19 век, а третият на произведения от импресионизма и неоимпресионизма.

Сорбоната

Това е един от най-известните и най-стари университети в Европа. Носи името на френския теолог Робер дьо Сорбон, който е бил личен свещеник на Луи IX и е основател на Сорбонския колеж. В днешно време това наименование е метонимия и се отнася за целия парижки университет. В миналото фасадата на колежа е била параклис, наречен „Света Урсула“, но днес тя се използва за приеми, изложби и мероприятия. Днес в сградата се разполагат бази на 4 от парижките университети, а библиотеката към нея обслужва университетите Париж I, II, IV, V, VII. Тук се намира и седалището на Парижката Академия и Канцеларията на парижките университети.

Пантеонът

Гробница, в която са погребани известни личности като Александър Дюма, Виктор Юго, Волтер, Емил Зола и др. Намира се в сърцето на Латинския квартал и е построена през 1790г. от архитекта Суфло. Tой успява да започне проекта, но не и да го довърши. Фасадата му наподобява първоначалния пантеон в Рим, а куполът е с елипсовидна форма.

В пантеона се намира прословутото Махало на Фуко, поставено през 1851 г., което представлява 27 кг сфера с шип, очертаващ движенията по пясъчен под. Тази сфера е закачена за стоманено въже дълго 67 м.

Домът на инвалидите

Това е един от паметниците, който е пряко свързан с военната история на Франция и е посветен на загиналите френски воини. Счита се, че това е един от първите домове за инвалиди в Европа. Представлява комплекс от сгради – музеи, паметници, некропол, които са построени по времето на Луи XIV, от видни творци като Миняр, Кусту, Либерал Брюан и др. През 1670г. краляt решава да построи място – „един кралски дом“, в който да бъдат подслонявани неговите войници. За три години успяват да построят основната сграда и дворовете около нея. А завършването на целия комплекс става през 18 в. от Жул Адуин-Мансар и неговия ученик Робер дьо Коте.

Площад Конкорд

Буквално името на площада се превежда „Площад на съгласието“. Намира се в началото на известния булевард Шанз-Елизе. Сградите около него са от епохата на класицизма. През 1755г. Луи XV решава да възложи задачата за построяването му на своя главен архитект. Площадът е претърпял няколко промени от построяването си. По средата се извисява конна статуя на Луи XV. Но по време на Френската революция, паметникът е заменен от огромна гилотина, а името му е сменено на Площад на Революцията. След това обаче, площадът възвръща старото си име. Тук са обезглавени Мария Антоанета, Луи XVI, Жорж Дантон и др. известни личности.

Египетският обелиск е друга забележителност площада. Подарен е на Франция от Мохамед Али Паша, който е бил управител на Египет и Судан по време на Османската империя през 1831г. Това е огромна статуя тежаща 250 тона и висока 23 м.

Мадлената

Църквата Сент Мари Мадлен, позната още като Мадлената, е част от бенедиктинското абатство и се намира на площад Плас дьо ла Мадлен. Това също е една от много известни атракции на съвременен Париж. Строежът ѝ започнал през 1806г. като първоначално сградата е била предложена за ЖП гара, но по-късно окончателно е решено да бъде храм. Заради политическата нестабилност в страната, стоежът на сградата отнема цели 85г. Стилът ѝ е неокласически. Има 52 колони в елегантен коринтски стил, типичен за гръцката и римската култура. Всяка от тези колони е висока близо 20м.

Триумфалната Арка

Построена е през 1836г. от Жан-Франсоа-Терес Шалгрен това е вторият най-известен паметник на културата след Айфеловата кула. Символ на Париж построен в чест на загиналите войници през периода 1789г.- 1815г. Намира се на площад Шарл дьо Гол.

Изящно направените стени са изписани с имената на всички френски победи, а също и на френските генерали. Под свода ѝ е разположен гробът на незнайния воин от Първата Световна война. Поставен е през 1920г. в деня на примирието, когато е запален и първият огън.

Триумфалната Арка е внушителен паметник достигащ височина 50м и широчина 45м. Дизайнът ѝ е неокласическа версия на старинната римска архитектура. В самото изграждане на арката са представени стиловете на големи френски академични скулптори като Антоан, Жан-Пиер Корто, Джеймс Прадие и др.

Горната част на арката е изящно украсена с фриз на войници и 30 щита, на които са изписани имената на големи военни победи. А основните ѝ скулптори са изваяни от дялан камък и не са част от фризовете. Разделени са на 4 групи: Съпротива и мир, Триумфът от 1810г., Заминаване на доброволците 1792г. и Мир, интерпретирана като почитане на Мира от 1815г.

След построяването на арката, тя се превръща в място, където френските войски организират своите паради след успешни военни мисии. Там се организира и годишният военен парад в Деня на Бастилията. В триумфалната арка има асансьор, който ще ви отведе до малко помещение – музей, където са представени модели на арката, които разказват историята ѝ. От терасата ще се насладите на невероятна гледка към Париж.

Лувъра

Това е най-големият национален музей на Франция. Лувърът е официално отворен за посещения от 8 ноември 1793г. Намира се между река Сена и улица Риволи.

Както повечето сгради в Париж и на тази първоначалното ѝ предназначение не е било музей, а военно укрепление. По-късно приема функциите и на кралска резиденция, а в днешно време се явява най-големият музей във Франция, разположен на площ от 60 600кв.м. Най-значима и наскорошна промяна в облика на Лувъра, дело на архитекта Йау Минг Пей, е отварянето на западно-северното крило на музея и поставянето на уникалната стъклена пирамида в центъра на музея.

В него са изложени близо 35 хиляди експоната от праисторическата ера до 19 век: скулптури, картини, гравюри, предмети от Древен Египет, Гърция, Рим, а също ислямско изкуство, декоративно изкуство и много други. В Лувъра се намира и най-известната картина на Леонардо да Винчи – Мона Лиза. Тя е поставена в отделна зала зад защитно стъкло. Сред най-известните скулптури са тези на Венера Милотска и Нике от Самотраки. Тук ще се докоснете до творби на художници като Рембранд, Рубенс, Тициан. В самостоятелна зала е отделена известната колекция Ротшилд, дарена на музея през 1935г. Състои се от 40 хиляди гравюри, 3000 картини и 500 илюстрирани книги. Колекцията от мебели на Лувъра също не е за изпускане.

В музея се провеждат всякакви изложби – археологически, архитектурни, исторически, художествени и др.

Дворецът Версай

Намира се в град Версай и е един от най-прочутите дворци на Европа. Версай е една от бившите резиденции на Френските крале. Тясно свързан е с управлението на Луи XIV (Кралят Слънце). Съвременният вид на двореца започва да се изгражда още през 1661г. По заповед на Краля Слънце, архитектът Луи льо Во започнал реконструкция на по-стар дворец, който съществувал на това място тогава. С времето дворецът се разширява, построяват се големи крила с помещения за министрите, изграждат се градини и фонтани.

До избухването на Френската Революция през 1789г. дворецът е бил политически център за Франция. Но след като Луи XVI и съпругата му Мария Антоанета са заловени и вкарани в затвора, мебелите са разпродадени, а ценните платна са изпратени в Лувъра.

Няма как да не споменем прочутата Огледална зала на двореца, където е бил подписан Версайският договор за мир през 1918г. Стаята е висока 13м и дълга цели 73м. Таванът ѝ е изрисуван в стенописи, а по стените има сложени 17 огледала, които създават впечатлението за необятен простор. Около самия дворец ще се насладите на невероятни градини, множество фонтани, красиви статуи, една от които е статуята - Богът върху колесница, теглена от 4 коня. Тези градини водят началото си още от 1661г., но изграждането по съвременния вид започва едва през 1992г. Други интересни забележителности в двореца са Големият и Малкият Трианон. Големият е построен през 1687г. от Жул Мансарат. В тази постройка е живял дори самият Наполеон със съпругата си Мари-Луиз. Малкият Трианон, пък, е пряко свързан с живота на Мария Антоанета. В него не било разрешено на никого да влиза, освен с изричното ѝ съгласие. И двете сгради са много красиви. Архитектурата е типична за класицизма и неокласицизма. Заобиколени са от красиви градини като т.нар. английска градина с постройката „Белведере“ и храма на любовта. А също и френската градина. Прекрасно място за отдих и разходка, на което ще усетите духа на Франция.

Хълмът Монтмарнър

Името в превод значи „Планината на Мъчениците“ и се дължи на смъртта на тогавашния парижки епископ Сен Дьони, който бил обезглавен на хълма. Хълмът е добре познат и на много художници, които са творили тук – Дали, Пикасо, Ван Гог, Клод Моне и др. На върха му през 1874г. е построена базиликата Сакре Кьор, което се превежда свято сърце Исусово. Тя е построена в романо-византийски стил. Сградата е дълга 85м, широка 35м и е висока близо 84м. Построена е от специфичен вид камък от кариерата Шато Ландон. Този строителен материал под въздействието на дъждовната вода отделя бяло вещество, калцит, който придава на храма прочутата му белоснежност и гарантира белия цвят на базиликата дори при атмосферни влияния и замърсяване. В храма се съхраняват уникални статуи, като сребърната статуя на Господ и Неговото Сърце, дело на Йожен Бене, както и статуята на Божията Майка с Младенеца на ръце, отлята от чисто сребро, дело на Пол Брюне (1876 г.). Mонтиран e орган, изработен от Аристид Кавайе-Коля. Най-красивата част от комплекса (храма) са градината за медитация и фонтанът. Там обикновено е пълно с хора, а усещането, че Париж е в краката ти е неповторимо. От площадката пред базиликата се открива впечатляваща панорама към целия град.

На хълма се намира и знаменитото кабаретно заведение Мулен руж, пред което е построена вятърна мелница. В подножието на хълма е разположен площад Пигал, който е средище на нощния живот в Париж.