ПЕРУ – ЗЕМЯТА НА ДРЕВНИТЕ ИНКИ

Името на държавата идва от думата Biru, с която е наричан местен владетел, живял в околностите на залива на Сан Мигел, Панама, в началото на 16 век. Първите признаци на живот по тези земи датират още от 11 000 г. пр. Хр. Заселването на древните инки става между 3000 и 1800 г. пр. Хр. Заедно с маите и ацтеките, те са управлявали големи територии в латинска Америка. В днешно време в околността живеят над 400 индиански племена. На територията на страната се говорят испански, кечуа, самара и над 30 местни диалекта.

Малко позната, но толкова пленителна, Перу е страната, която ще ви завладее с културните си и природни забележителности.

Лима

Това е най-големият град и столица на Република Перу. Градът е основан под името La Сuidad de los Reyes (в превод „Градът на Кралете) през 1535 г. В днешно време той е най-важният културен, транспортен, финансов, образователен и промишлен център в Перу и има голямо международно значение.

Столицата разполага с културни забележителности, развлечения, нощни барове, шопинг центрове и великолепни гледки към океана. От известните забележителности в столицата ще ви предложим посещението на посветената на апостол Свети Йоан Катедрала. Създаването й датира още от XVI век, а годишно е посещавана от хиляди туристи. Въпреки десетките реконструкции на катедралата, тя е запазила своята структура и фасада.

Манастирът на Франциските също е сред интересните места за посещение в столицата. В града се помещава и най-старият университет на южноамериканският континент, а именно Националният университет Сан Маркус, който е открит през 1551г.

Лима ще ви предложи и множество различни музеи, като един от най-известните и посещавани е този на златото. Съветваме ви да не пропускате множеството кулинарни изкушения, които предлага столицата. Перуанската кухня става все по-популярна, а в Лима могат да бъдат открити разнообразие от ресторанти по джоба на всеки.

Мачу Пикчу

Разположен на 2340 м надморска височина високо в Андите, това е едно от най-значимите културни наследства на Перу. Посещаван от хиляди туристи ежегодно, този древен град разкрива много за живота на древните инки.

Културният и исторически комплекс включва в себе си храмове, жилищни сгради, светилища, стълбища. А идеята за построяването му е желанието на инките да бъдат по-близо до почитания от тях бог на слънцето Инти. След испанската инвазия, на континента, жителите му изчезват безследно и до ден днешен теориите за причината са много, но нито една от тях не може да каже със сигурност.

Изборът на разположението на Мачу Пикчу съвсем не е случаен. Археолозите смятат, че планинският връх над местността наподобява лице на Инка, с поглед към слънцето (бог Инти).

Титикака

Наричано е още свещеното езеро, тъй като и древните инки са го смятали за такова. Разположението му е високо в планинската верига Анди и служи като климатична граница. На северозапад се простира до перуанските брегове, а на югоизток - до боливийските.

Езерото се използва за транспорт, туризъм и риболов. А недалеч от него се намира древният град Тиахуанако. За местното население, има поверие, че са с черна кръв. Те са единствените оцелели потомци на народа построил града.

В днешно време на острови, направени от тотора (вид тръстика, живеят индианци от племето урос. Те създават своите домове върху масивни острови като разрязват тръстиката на големи кубове и ги връзват с въжета. Основите на тези острови са доста масивни тъй като тръстиката има много здрава коренова система, която под водата е силно вплетена. На всеки остров има къщички, където местните живеят. Тук се отглеждат също и дребни домашни животни.

Каньонът Колка

Красивият каньон ще ви разкрие изключителна гледка на височина от 4130 м. Това е един от най-големите каньони в света и е едно от местата, което задължително трябва да посетите в Перу.

Освен с необятната гледка, този каньон се слави и с редките животни, обитаващи мястото: кондорите са едни от тях, които величествено се реят над необятната шир.

Шаманите

Перуанските шамани са група от лечители, които предлагат автентични церемонии за духовна трансформация. Те зачитат древните лечебни техники от предците си, като запазват магическото познание още от времето на инките. Това са мъдреците на Андите и джунглата на Перу. Основната им цел е да изпълняват частни енергийни и лечебни церемонии. Една от техните мисии, също, е да развиват своята духовност.

Перуанска кухня

Перуанската кухня е уникално съчетание на древните традиции от предколумбовата епоха с испанска кухня, арабската кухня, към което по-късно се добавя наследството на робите от Африка. Интересно е как цялото ѝ културно разнообразие създава пъстър микс, или така наречената mistura, в която има вкусове и техники от четири континента, които определено допринасят за нейното очарование и богат вкус. Стилът фюжън в кухнята на Перу съществува вече пет века.

Самите перуанци твърдят, че няма по-разнообразна кухня от тяхната – броят на традиционните ястия е известен – те са 491. Достатъчно е само да споменем, че по протежение на перуанския бряг дълъг 2250 км съществуват над 2500 различни видове супи, а традиционните десерти са повече от 250. В този ред на мисли, перуанската кухня може да се мери само с Китай, Индия и Франция.

Най-известните ястия на Перу са: ceviche, ají de gallina – леко люта пилешка крем-супа, chupe de camarones – гъста супа от едри тихоокеански скариди, lomo saltado - жулиени от зеленчуци и мариновано говеждо филе в писко* (перуанска гроздова ракия), papa a la huancaína или картофи, поляти със сос от поширани в подсладена вода жълти люти чушлета, пасирани заедно с прясно сирене, жълтъци, мляко, лимон, зехтин, сол и пипер; anticucho или шишчета на скара от месо, предварително мариновано в чесън с оцет, кимион, люти чушки и мек опушен червен пипер, causa - торта от сварени и жълти картофи омесени с пасирани чушлета, лимони, и пълнена с авокадо, риба тон, скариди или пилешко месо.

През 2012 г. Перу спечели престижната награда за най-добра кулинарна дестинация в целия свят от World Travel Award.

Наска

Градът се намира в югоизточната част на Перу и е с богата история. Преди около 1800 години този град е бил важен културен и религиозен център, а в днешно време известен с масивните си фигури в полето, понякога наричани също геоглифи или рисунки. Те са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1994 г. и обикновено, са изображения на животни и растения. Счита се, че са дело на местни племена живели в района около 200 - 600г. преди н. е. Интересните фигури са направени чрез премахване на червеникавите камъни с цел да се покаже белезникавия цвят на почвата отдолу, а благодарение на липсата на ветрове и дъжд, тези рисунки са се запазили и до ден днешен.

Много са теориите относно кой и защо е създал фигурите. Една от тях предполага, че това е древна система за напояване, друга теория счита, че фигурите са създадени по идея на местен жрец, жаден за власт, който искал да манипулира обществото с познанията си по астрономия. По- късно, Ерих фон Даникен, разпространява теорията, че фигурите са начертани от извънземни, но и тази теория не намира сериозна почва, тъй като обяснения на много от факторите, като например, защо изобразяват именно животни и растения, не са намерени. Най-новата теория твърди, че фигурите са били използвани за ритуални процеси. Нито една от тях, обаче, не може да каже със сигурност.