5 чудеса на природата, за които може би не знаете

Пещерата на кристалите в Мексико

Двама братя копаели за олово и сребро в Мексико под пустинята Чихуахуа на около 300м. и открили пещера с уникални кристали. В нея се издигат до 170 искрящи обелиск, най-големият от които е дълъг 37,4 фута. Пещерата е изпълнена със заплетени стълбове светлина, а стените са покрити с гроздове кристали които са остри като нож. Тези кристали са се образували от подпочвени води, които са се процеждали в пещерата и са се нагрявали от гореща магма, която извирала от дълбочина с около една миля.

Преди около 600 000 години магмата е започнала да изстива и минералите са се показали над водата. Така малките кристали в течения на векове са започнали да нарастват и през 1985г. Миньорите са пресушили пещерата без да подозират за тях.

Самите кристали напомнят гигантски ледени висулки и си представяш, че там е много студено, но температурата там е около 44–45 градуса по Целзий, а влажността е 90–100 %. Именно поради това хората влизат там облечени в защитни костюми.

Изоставеният Плимът - Монсерат

Какво ли е усещането да чуете пилота да направи неочаквано съобщение: "Дами и господа, ако погледнете вляво, ще видите изригване на вулкан"...

През юли 1995 г. вулканът Суфриер произвежда серия от мощни изригвания, в резултат на което лава и пепел покрили големи пространства в южната част на острова, включително и град Плимът. Това поставя в опасност близо 4-хилядното му население. На 21 август 1995 г. вулканична пепел обсипва Плимът, а през декември жителите му са евакуирани. Няколко месеца след това им било разрешено да се завърнат по домовете си.

На 25 юни 1997 г. обаче при мощно изригване на вулкана загиват 19 души. Пирокластичният поток почти достига до летището. Градът отново е евакуиран. В периода между 4 - 8 август още няколко изригвания разрушават 80% от столицата на острова. Градът бива погребан от слой пепел с дебелина 1-4 м. За разчистването му са били нужни булдозери и ред други технически и физически ресурси, а това се оказва твърде скъпо за жителите на острова. Градът бил окончателно напуснат, а южната част на острова бива обявена за закрит район. Повече от две трети напуска острова. Правителството на Монсерат се измества в Брейдс, но Плимът и днес остава де юре столица на острова.

Kesuachaka, последният мост на инките, който обединява общности

По време на империята на инките, известна като Тауантинсую, древните перуанци създали широка мрежа от пътища и мостове, така че племената, живеещи в широк район, можели да общуват помежду си.

От всички мостове, съществували по това време, само един е оцелял - Кесучак или Кесвачак (буквално „въжен мост“ в Кечуа), който свързва бреговете на река Апуримак в провинция Канас в южната част на Куско.

Мостът Kesuachak е изтъкан от отглеждането на трева само в Андите. Повече от 500 години местните жители са защитавали тази древна технология. Всеки юни четирите общности на Хуинчири, Чаупибанда, Шокайхуа и Колкана Кеху се събират и извършват ритуално обновяване на моста, като използват същите суровини и техники на тъкане, които са били използвани по време на инките.

През 2013 г. знанията, уменията и ритуалите, свързани с годишното обновяване на моста Кесучак, бяха включени в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.

Бялата пустиня, Фарафра

На 570 километра западно от Кайро, на територията на либийската пустиня, се намира най- малкият египетски оазис- Фарафра или Ал-Фарафра. Хората, които населяват единственото село в оазиса -Каср ал Фарафра, наброяват около 4-5 хил. души. Оазисът Фарафра е популярна местна туристическа дестинация, тъй като само на 47 км от него се простира т.н. бяла пустиня, разкриваща поразяващи гледки.

Местните бедуини наричат този район още „Уади Газар” или Долината на морковите, заради причудливия вид на скалните образувания, които са уникални и характерни за мястото. На местните не им липсва въображение, за да уподобят десетките скални форми в митологични създания, птици и фараони.

Бялата пустиня е наречена така заради наносите от варовик и подобни минерали, образувани от пясъчните бури. През нощта тези снежнобели пясъчни хълмове могат да се объркат с гледка от полярната област. Не бива да пропускате, докато се намирате в района на пустинята, да посетите и местните извори. Тези естествени минерални извори са отделени от малки хълмчета, образували се в резултат на срещата на навяващите пясъци с растителността около водата.

Най-подходящото време за посещение на Бялата пустиня е от Октомври до Март. Част от преживяването по време на посещение на Бялата пустиня е нощуването на открито, под звездите, които искрят върху пясъците и осветяват приказните герои на сънищата. Не се отказвайте от предложението за къмпинг в пустинята, напълно безопасно е.

Ако разполагате с повече време, може да разгледате музея, посветен на най-известната личност по тези места. Това е художникът Бард Абдел Мохни, който е изпъстрил Музея на Бард със своите образци от селския живот. Музеят представлява обширна фантастична къща от пъстрени тухли. Изворите край Бир Ста също не бива да бъдат подминати, тъй като те се водят за другата забележителност на оазиса Фарафра.

Единствените обитатели на белите пясъци, които при късмет можете да срещнете са пустинните лисици. Въпреки факта, че това място официално е резерват, посетителите тук обаче не винаги са толкова внимателни към обкръжението от скали. Често нанасят значителни вреди по камъните в опит да оставят нещо от себе си на това място.

Врящото езеро, Доминика

Името на това езеро е достатъчно красноречиво. То се намира в Доминика и е пълно с кипяща вода, а над него се издига гореща пара. Врящото езеро всъщност е вторият по големина естествен горещ извор на Земята.

"Студените" води на брега на езерото поддържат температура между 82 до 91 градуса по Целзий. Няма човек, който да е успял да измери температурата в средата на езерото, където се вижда как водата направо ври.

Езерото представлява пукнатина, запълнена с вода, през която излизат газове от разтопената лава.